Където и да ходиш, за Коледа – у дома да си
24-ти 
декември - Бъдни вечер, Кадена вечер, Суха коледица, Вечерня, Крачун са единствено дребна част от названията на Бъдни вечер по българското етническо землище – вечерта преди Коледа или Божич (25-ти декември). Рождество Христово като християнски празник наследява националните показа за раждането на младия Бог, за раждането на новата година и за прехода сред остарялото и новото.
Народът споделя: „ Където и да вървиш, за Коледа – вкъщи да си! ” Цялото семейство се събира на постната бъднивечерска софра с пълнени чушки или сарми с ориз, в някои райони пълнени с боб, кисело зеле, варено жито и боб, печена тиква, ошав, орехи е други Трапезата се поставя върху плява, която по-късно се връзва на плодни дръвчета, с цел да раждат.
Три типа самун се месят за Коледа от „ чиста “ жена – питка с паричка, обредни хлябове с богата декорация и колачета с дупка за нанизване. Украсената пита, наречена боговица, вечерник, коледник изобразява главния занаят на фамилията: копач на равнища с кръстци или купни снопи, двор или кошара с овце и пастир, двор с пчелин, кокошки, бъчва с вино, лозе и грозде и други
Трапезата се прекадява с тамян, разпален върху палешник (част от ралото, която разравя земятa). Прекадява се и цялата къща, и стопанските постройки, и добитъкът. Домакинът издига питката с паричката над главата и преди да я разчупи поканва Господ на вечерята: „ Ела, Боже, да вечеряш с нас! Някъде даже карат децата да се поразмърдат, сякаш да му създадат място. Дели се на четири – за Богородица, за Господ, за къщата, за добитъка. В Западна България домакинът поканва Бог на вечерята като изнася на двора подредената софра или единствено боговицата, издига я на високо и извърнат към небето изрича поканата. Най-старият човек в фамилията разчупва хлябовете и раздава по ред. На който се падне паричката, той ще има най-вече здраве и шанс през годината. В някои краища по-късно я заравят в равнищата за изобилие. Ако паричката е в частта за Богородица или за къщата, има вяра се, че годината ще е доста добра. По време на вечерята е добре да не се става от трапезата, с цел да седят и да мътят кокошките, само че в случай че някой стане, то той би трябвало да върви наведен – това е имитативна магия, с цел да натежат от плод дърветата и от зърно класовете.
Много значим в довечера е бъднивечерският огън – в огъня се поставя дебело дърво, наречено бъдник, бъдняк, коладник, прикладник, което би трябвало да гори цяла нощ. Внасянето на бъдника вкъщи е с думите: „ Славите ли млада Бога? ” Отговорът е: „ Славим, славим, добре си пристигнал! ” В Кюстендилско при този обред стопанинът назовава: „ За доста години! Дошъл е Божик, носи ни благодат – агънца, ярета, бяла пшеница и огромни гроздове! ” Пепелта от бъдника се употребява за гадаене: Ако цялото дърво изгори и стане на пепел – годината ще е плодородна. Пепелта се пръска и по нивите за изобилие.
Свързано с Бъдни вечер е полазването (типично за Игнажден и за други празници) – благополучие или злощастие ще донесе първият влезнал човек в къщата. Друга форма на гадаене в тази нощ е с бръшлян – поставят се листа под възглавницата и в случай че на сутринта са свежи, значи хората от къщата ще бъдат здрави и радостни през годината, в случай че са повехнали – ще има заболявания. Момите гадаят като поставят под възглавницата първият залък от обредния самун и който сънуват против Коледа, той е бъдещият им младоженец. Вярва се, че в случай че Коледа се падне в ден вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта — дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са доста положителни. Пътуващите по море би трябвало да са деликатни. Ще има мед и масло в обилие.
Следобеда преди Бъдни вечер и в нощта против Коледа се прави коледуване от деца коледарчета и младежи коледари. За ергените това е форма на посвещение – след присъединяване в обреда те към този момент могат да се женят. Водачът на дружината най-често се назовава „ станеник ” и избирането му става най-късно на Никулден. Началото на коледуването, когато цялата тайфа отпред с лидера потегля, се възвестява със звън на църковната камбана, с пукот на пушка и със специфична за случая ария.
Коледарската тайфа обикаля всички къщи в селото в посока от изток на запад. Пеят се избрани песни – по пътя, при влизане и излизане от вкъщи, както и песни за всеки член от фамилията – за земеделци и за пастири, за моми и за момци, за дребни деца и за старци, за стопанина и за стопанката. Всяка ария приключва с пожелания: „ Вам си пеем, бога славим! ”, „ Колкото сме речом рекли, толкова здраве на тази къща ”, „ Колкото звезди в ясно небе, толкоз здраве на тази къща ” и други Ако две групи коледари се срещат, не е на добре — през лятото ще вали град или друго зло ще сполети селото.
Ритуален миг от визитата на коледарскака тайфа е изричането на благословия и това се прави от специфичен неин член – „ благословник ” (обикновено това е лидерът, само че не е задължително). Коледарите получават подарък от стопанина – вит-превит кравай, а с песните и благословията те го „ подаряват “ с изобилие по ниви, стока, челяд. И с цел да се сбъдне този подарък цялата тайфа изрича: „ Да бъде! ”. Това е изричане, познато в разнообразни разновидности из цялата страна – да вземем за пример „ Речете,дружина, амин! ”, коледарите дават отговор групово „ Амин! ” и тропат с тоягите си по пода или по тавана на къщата. И пожеланото в действителност ще се сбъдне.
Картина: Васил Горанов
Инфо: www.vrichane.bg
